Цветан Илиев
Изконна кръв

Обичам в тоя миг да съм в полето —

когато дъжд внезапен завали

и пак светкавиците от небето

замятат свойте огнени стрели.

 

И нека с чувството, така желано,

да бъда в Борованското поле,

защото е дълбоко разорано

и сякаш е с Икарови криле.

 

Ще гледам как усмихнати житата

люлеят в танци едри класове,

ще чувам ясно как изпод земята

надвикват се най-бодри гласове.

 

Свидетел ще съм как се съживява

след суша всичко за голям живот

и всяка нива щедро обещава

богати жътви със обилен плод.

 

Дъждът до кости нека ме намокри.

Най-радостен, без капка от тъга,

ще крача аз сред коловозни локви,

под грейнала подир дъжда дъга.

 

Ще пея с чучулигите в полето,

че не разкъсах с него пъпна връв!

Ах, тази селска жажда на сърцето!

Ах, моята изконна селска кръв!