Фериха Исмаил
Заедно с Ботев

Аз съм Фериха —

зюмбюл — розов и син.

Заставам пред тебе

Като пред Господ. Амин.

Така, както баща ми,

ходжата,

коленичи пред своя Аллах.

Не е парадокс, не е и обида —

просто светът е един.

Аз се моля за всички

в моето село от яворова горичка.

За тебе — моя Христо, Христос

и дори за една циганка боса.

През стъпалата на белите ручеи

проблясва трендафил от кръв.

Любов и омраза смучат ни,

а Разумът — твоят Бог, е пак пръв!

Плаче нашата история стара,

поставена на дръвника.

Плаче Околчица — последната гара.

Печал и кинжали викат ни.

Горе, в небето, се рее славеят.

Ботев — най-славният!

Една е земята ни, но много народите в нея.

Земята е Ботева, но и аз за нея милея.

Единствена. Свята.

 

Заедно пеят сърцата.