Полина Лазарова
Архангелова Задушница

Живите ходят на гости на мъртвите…

И какво от това?!

Някакво семенце се промъква

и шепне тихо в пръстта.

Някаква дребна мушица витае

във въздуха натежал.

Даже си спомняме, даже си знаеме —

всичко е пепел и кал.

Сипваме вино, пием за помен,

а поменът е вина…

Нервният вятър раздухва ни спомена —

животът ни — прах, самота…

Живите вече не искат да знаят.

Мъртвите — розов воал…

Капе тъгата, капе на воля,

капе на търсена жал.

 

Мъртвите знаят последния корен.

Живите пият напук.

Горе високо в небето показва се

гневният божи юмрук.

Уж сме запомнили, уж сме видели,

ала по детски мълчим.

Днес на Задушница — плахи и сврени.

Утре — отново — грешим.

 

Живите ходят на гости на мъртвите.

И какво от това?!

Окото на залеза, тихия залез —

единствена прошка сега!