Полина Лазарова
2 юни

Само Ботев е с мен

в този празничен юни.

Аз го чувствам смутен

въздуха помежду ни.

 

Той е тук сред тъга,

с безпокойство просмукан,

и ми казва това,

за което сме тука.

 

Той разбира страха

на живота ми смъртен

и ми дава ръка,

топло рамо и тътен.

 

И остава си там

сред природната спри я —

на тъгата — титан,

на сълзите — стихия.

 

Аз оставам си тук

с парещ вик във душата.

Този юни е друг.

Ботев знае цената.