Лиана Даскалова
Обичай ме

Обичай ме, обичай ме сега,

дордето върху младата ми шия

като спокойна ласкава река

косите в тъмни къдрици се вият…

 

Обичай ме, обичай ме сега,

дордето моето чело е гладко

и като облак всякоя тъга

се плъзва и задържа се за кратко…

 

Обичай ме, обичай ме сега,

дордето гледам радостно и ясно,

дорде не спирам плахо на брега,

а ме привлича близката опасност,

 

дордето още в моето сърце

се раждат много жажди и желания

и аз не дърпам своите ръце

от огъня — макар и да са в рани…

 

Обичай ме, дордето моят смях

звучи над всички мъки и несгоди,

дордето аз не зная що е страх

и младостта навсякъде ме води…

 

Дорде е горда моята глава,

от болки и обиди несклонена,

и зная ободряващи слова

в час тежък и за тебе, и за мене…

 

Обичай ме, дордето има жар

и в обичта, дори и в моите грешки,

дордето мога да съм твой другар

дори и в лудориите младежки,

 

дорде от старостта не се боя

и с вятъра обичам да пътувам,

дорде все нещо мисля и кроя

и леко със живота си рискувам…

 

Обичай ме, обичай ме сега,

дорде съм още смела, силна, млада,

дордето на годините снега

в косите ми безмилостно не пада…

 

Обичай ме, че идат тъжни дни:

ще се вдълбаят бръчки по челото

и младият възторг ще се смени

с една печална и старешка кротост.

 

Ще потъмнеят моите очи,

ще гледат тъжно — сякаш че са слепи,

и вместо смях в гласа ми ще звучи

смиреност и надежда за подкрепа.

 

И с тиха завист, с пареща тъга

ще гледам всяко хубаво момиче.

Обичай ме, обичай ме сега,

а пък тогава двойно ме обичай!