Иван Пенев
Този кучешки свят…

Този кучешки свят

като кост е заседнал

във гърлата ни недояли.

Не можем нито да го преглътнем,

нито с пинцета да го извадим —

той е живата болка

на излъганите ни идеали.

Колко дълго в строя

сме марширували

с барабаните на революционния устрем?

На колко свалени велики вождове

сме оплювали развенчаните бюстове?

 

Днес очите ни недовиждат,

но душите ни са отворени

за илюзиите,

през които се изниза

животът ни с изтръгнати корени.

 

Боже, колко тъжно умират

възторжените ни животи.

 

Слава на мутрите

за лимузините им бронирани!

И за опръсканите със кръв

недвижими имоти!…