Евгений Евтушенко
Нежен скулптор на пурите…

Нежен скулптор на пурите,

обичливо оглаждащ ги кубинецо,

кой беше твоят среднощен,

годен да ти е внук убиец?

Московският сняг опетнен е

като окървавената ти гуявера^[1].

Нима съвсем е изчезнала

вярата в световното братство от вчера?

И усмивката завинаги се е заличила

от лицето ти, неразбрало какво и защо

с цвят на тъмнотютюнево,

от времето изсушено листо.

Защо от тъмната кожа се страхуват гнусливо

като от замърсена река?

Къде е филмът на Александров „Цирк“

с негърчето, минаващо от ръка на ръка?

По ръцете ти са полепнали трошици тютюн.

Но никога с чужда кръв не си ги цапал.

А вече го няма на земята

„табакеро“ Миранда,

който искаше с дим от своята Куба

        да сгрее и да зарадва

всеки човек на тази планета,

който сплиташе с пръстите си неразделните

убити Ромео и Жулиета^[2].

И една мучача,

отблъснала те някога, табакеро,

сякаш от сън закъснял

ти прошепва: „Yo te querro…“

А те убиха тук, в страната,

обещала спасение на всички нации.

В нас ли са се излъгали те

или ние самите в себе си —

през седемнайсета?

Компаниеро Миранда лежи

и не се оплаква,

нито се тюхка,

не мърда,

само мърдат пръстите му,

търсейки в снега златни листа тютюневи.

Тези пръсти са ги свивали за „барбудос“^[3],

а възможно и за Че Гевара, кой знае.

Но по всичко личи —

не можеш да свиеш от руския сняг

кубинска пура.

Това е.

 

8 март 2006