Георги Ангелов
Молитвата на Волов

„…после да дойде безумният кървав Април,

после да дойде и Янтра с водите си стръмни.

Да сварим, се моля — да сложим под Турско фитил.

И сит на покорство, светът ни тогава да гръмне.

Но нехае селякът. Кротува. От гнет доубит,

до харман не подгъва из нивите агови крак,

вечер във кръчмата псува и ляга пребит,

а когато заспи, не сънува байраци, а впряг.

А ние сме още във Гюргево. Още е зима.

С България, милата, само ледът ни дели.

През този на Дунава хиляди пътища има,

онзи — в душите — само със кръв се топи.

Готов съм за смърт и дано някой ден ме намери.

Но дойде ли, Боже — спаси ме от гняв и от студ:

нека не видя как в тъмното водят потеря

българи с брадви в ръцете…“

 

И Господ го чу.