Вера Балева
Тя е с руса коса и е кръгла като слънцето

Пред портичката на добрия човек

се припича котка.

А недалече пръхти кон.

 

Мирише на току-що опечен хляб.

 

А жената на добрия човек

се усмихва на себе си.

Почти непрекъснато.

 

Тя е с руса коса.

И е кръгла като слънцето.

 

Двамата живеят в мъничка къща,

която прилича —

на варосано птиче гнездо.

 

Опушеното й коминче е знаме,

което се развява —

ако печката е запалена.

 

Когато минавам покрай добрия човек —

се чувствам ужасно неудобно.

 

И какво е това желание

да му поискам прошка —

сякаш е Сирни Заговезни?