Атила Йожеф
Песен на младите жени

С трепетни брадички — дяволити, чувствени,

и с глави рисувани, и с нозе изваяни, и с напети бели гърбове —

вижте и очите ни, след това и устните!

 

Лумва под нозете ни грациозен пламък — фурната ни чака.

И лицата бели вече са червени, както се е зачервила

плетката на козунака.

 

Вятърът безсрамен иска да погали плахата ни гръд.

Уж стадата сбира, а развява фусти,

а пък те плющят.

 

Мием, чистим, бършем, в кок коси прибрали,

и тела поклащаме, както гордият петел

своя гребен златоален.

 

И бедра, и хълбоци, и гърди играещи —

рой дечица сладки в росната трева

сякаш са това.

 

Вечер за мъжете си имаме целувка

и вода за миене, и вечеря вкусна.

Дразним ги с преструвка и ги утешаваме,

и ги подлудяваме с ненаситни устни.

Призори се взираме в своите кореми.