Иван Вазов
Да псувам и да храчъ…

(Посвещава се на една черна кожа)

Да псувам и да храчъ

е моето призванье;

безцелно аз не влачъ

това съществованье.

 

В калта да се тътразъ

реши съдбата сляпа;

аз много низко лазъ,

затуй по-харно хапа.

 

Пълза, но искам исто

и вас в калта да чуйъ

съзра ли нещо чисто,

аз трябва да го плюйъ.

 

Със вяра бях, обаче

за злато съм я дал:

да имах купувачи,

и себе бих продал.

 

Казуват, че у нас е

такваз постъпка черна.

Какво да права? Таз е

натурата ми скверна.

 

Затуй и мен ми връщат

със нравствени заплювки;

но никак ме не мръщат

таквиз едни милувки.

 

Па и да предположа,

че срам ме зачървява,

по мойта черна кожа

това се не познава.