Иван Вазов
На Х.

За твойта, Анно, хубост безподобна,

със дивите си прелести способна

пустинника, в пост побелял,

да вкара в грях и смъртно изкушение,

да бях цар, ах! — с възторг, без двоумение

престолът си бих ти дал!

За твоите очи, от ден по-ясни,

по-черни от нощта пламенни страсти,

за един само поглед мил

небето сине, вечността нетленна

на твойте нозе бих сложил!

 

Аз давам ти това, о, моя мила,

което всуе в бога би търсила

и в никое тук божество…

Сърцето ми цяло принадлежи ти,

над него облегни си ти гърдите,

за тебе бие само то…

 

1881