Хардкор прозата на Дик, към която не трябва да посягаш ако не си готов за нещо наистина различно. Книгите на Уелш са като детска литература пред това, при все че компенсират със скандалност. Докато Дик не иска да впечатлява. Камерата е автобиографична книга, отразяваща времето, когато поредната жена на писателя го е напуснала и той е почнал да кани какви ли не наркомани в къщата си само и само, за да не е сам. Това ръка за ръка с тъмната страна на наркотиците и загубата на идентичност и човешки черти до положение смътно като през огледало…
tl;dr не е за почитателите на „хубавата фантастика“, при все, че е на Дик. И все пак е парен локомотив без пътници.
Първо си казах :
— Животът е твърде кратък за да си губя времето в четенето на това.Има къде-къде по-интересни книги, които не съм прочел…
После се заинатих и прочетох още петдесетина страници.
И влязох в албум на „Doors“ и в книга на Кастанеда.
И вярно е казано — не е точно фантастика!
Ще я дочета. Губил съм части от себе си и живота си за много по-големи глупости.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.