Георги Цанев
Капки от къпина

Като въжета в русите стърнища,

краката ми оплитате, къпини.

Но свети като въглени в огнище,

кръвта ви на купчини, на купчини.

 

И аз посягам бавно да откъсна

от плодовете сладостно-тръпчиви.

Но като змии те по мене съскат

и всъщност всичко сладко е горчиво.

 

Поемам дъх, изправен след полето,

и в мен потичат капките парливи.

Но мисля си далеч са от сърцето,

или са от небраните къпини.