Георги Цанев
Житейски трохи

Колко трябва, колко малко му трябва

на човека, да бъде човек?

Не куршуми, не удар със брадва,

не и стронций от този безумен век.

 

Не постове и балонена слава,

не клюки, сплетни и юмрук по бюро.

Не и леснохвърчимата плява —

хвърлена във очите му за добро.

 

Не подмолната завист и неверие,

не безскрупулна клетва за любов.

Не и безпринципното доверие,

не и пълзенето пред шефа нов.

 

Колко трябва, колко малко му трябва

на човека, да бъде човек? —

блага дума — да го зарадваш,

вярна посока по пътя нелек,

 

светлина — колко светулката в здрача,

топлина — колкото въглен в огнище,

обич — колкото милостта на палача,

мисля си: не трябва му повече нищо…