Радослав Линковски
Изповед

Със бедния — беден, със сития — сит.

Така ме запомниха дните.

Другар на поляни, на път и на рид,

на рибите волни в реките.

 

Не носех на рамо отровни стрели

и мрак от мъгливата есен.

Далеч от рояка на гневни пчели,

танцуваше моята песен.

 

И в тъмното ходех безкористен, прав,

през остри скали и търнаци.

Цветенцата росни на тихия нрав

ми бяха жалони и знаци.

 

В сърцето ми има от въгленче жар

и радост от дните хлапашки.

Затуй ми поднасят цветята нектар

и слънце от своите чашки.