Йоло Кръстев
Посвещение

Една

приятелска ръка,

ако е твоята —

ми стига.

Потребна беше ми

сестра, но влюбен

трябва да си ида.

Че стана

чудо —

оздравях

от нелечима

безнадежност.

Като лавина

сила сбрах

от укори

и бяла нежност.

Поех

от твоята ръка

повторно

цялата вселена.

Отнасям те,

но все така —

до невъзможност

разделена.