Цветан Диковски
Музикант

Аз зная — музикант не храни къща.

Народът ни е мъдро отредил.

Животът, взет назаем, той не връща,

защото го е в ноти претворил.

 

Но някога, в безгрижното си детство,

мечтаех си да стана музикант,

да вложа в песни своето наследство,

на хората с любов да ги раздам.

 

Пораснах. В младостта си неразумна

в безсънни нощи свирех до зори,

и веселях с китара звънкострунна

дружинката приятели добри.

 

Изучих се, години отлетяха,

и уж на зряла възраст поумнях.

Но песните в душата не умряха,

и днес заспивам, и осъмвам с тях.

 

Сега отново споменът ме връща

към миналото с днешните очи,

и знам, че музикант не храни къща,

ала без песен залъкът горчи…