Христо Смирненски
Аскерска въздишка

От казармения двор

аз жадувам твоя взор,

твоя взор на самодива,

кат вермута що опива.

 

От казармения двор,

през високия стобор,

скрит във чизмите си тежки,

шепна си молитви жежки.

 

И очаквам вечно аз

твоя взор и твоя глас,

дивна, модроока Флора

моя свидена изгора.