Иван Вазов
Жажда

Да бях искал аз всичко да изкажа —

що чувствувам, що мисля, що страдая,

да бих можал аз смело да покажа

на хладний свят туй, що в сърце си тая —

 

терзанията, язвите дълбоки,

враждите, жаждите неутолени,

болежът от съмнения жестоки

и мъките до днес неподелени;

 

и всичко, що в душа ми скрито глъхне,

и всичко, що в гърди е накипяло —

то мойто сърце щеше си отдъхне —

едно сърце поне го би разбрало.

 

Напразно. Песните са неспособни

да предадат затиснатата буря…

Та па и храброст нямам тайни гробни

на смешен показ пред света да туря.

 

Като скъпец златото си, аз рия,

ревнив, скръбта си в бездна непристъпна…

А как желал бих всичко да разкрия,

на братски гърди всичко да пришъпна!

 

Да си поплача, да си потъгувам

без страх от присмех, злобен съд човешки,

любовни имена да споменувам

с благословии… и със клетви жежки;

 

да кажа как злочест живота влача,

изневерен от всичко във борбите,

кат майка жална тихо да поплача

над толкоз гробове в душа ми скрити,

 

та тежък твар от мен да се поснеме,

та да олекне на гърди ми страдни

и бар едно сърце тъга ми да приеме,

преди да я вверя на гроба хладни.

 

Одеса, 1888