Иван Вазов
Кога отплува…

Кога отплува, аз я не изпратих.

Кога корабът скри се в бледний кръгозор,

                аз дойдох на брега и дълго, дълго

                        изглеждах морския простор.

 

        Талазите насам търчаха пенни

и с рев разбиваха ми се отпреж,

                но нищо не разбрах за нея в техний

                        безсмислен и сърдит гърмеж.

 

        И пак дигнах очи и шушнех тъжно:

„Прости! Прости!“ — вторачен в тайний кръгозор,

                но нито в безконечното пространство

                не улови смутений взор!

 

        И дълго време на брега стоях йощ

и взирах се напред с измокрено лице,

                като че чаках някой да ми върне

                        назад полвината сърце.

 

Одеса, 1888