Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1888 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
Война позорна, война проклета!
(О боже, всяка война такваз е!) —
рано ти наште мирни полета
с гроби насея, с кърви накваси.
Омразна ми си с твоята слава,
с кървавий празник, що завеща ни;
радост на други нек тя внушава —
в мен буди болки, негодуванье.
Помня аз живо време нещастно,
кога ти пламна с фурий си бледи
и зверски страсти раздуха бясно
и два народа трепетни сведе —
не на труд общи, на пир домашен,
а на сеч кървав, на смърт, проклятья!
Брат на брат гневно дигна меч страшен,
вместо да падне нему в обятья.
* * *
Сливнице, ти си гроб, кой погълна
хиляди сили, надежди, вери…
Враждата само там не потъна:
тя дебне злобно, за мъст трепери.
Сливнице славна, кому требва ти
с твоята слава, ужаси, лаври?
Кой два народа при теб изпрати?
Кой се безбожно над тях погаври?
…………………………………………………
Теб те подготви зъл гений адски,
та с твойте венци, срамове, гроби
вечно да будиш във души братски
радости зверски и зверски злоби.
* * *
И мойта муза възпя таз слава!
И сви на гроба венец кръвнишки!
И сля гласа си в шумната врява,
заглуши в гърди честни въздишки.
И не каза тя думи високи
за любов, прошка и примиренье,
и не навлече траур дълбоки
посред народний триумф пиени.
И в песента й звучеше ярост —
от тьмний вихър и тя обзета —
господи, ти ще простиш, от жалост,
човека слаби, но не поета!
Одеса, 1888