Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне от Словото
Et toi, dis donc, toi que voila.
Qu’as tu fait de ta jeunesse?
Години фъркат, живот отива.
Уморен, отдих търси духът.
Тревожно поглед назад се впива —
в минало шумно, в изминат път.
Много ли в него следи оставих
от благородни, честни дела?
Що добро нещо ази прибавих
в общата скудост, лен и мъгла?
Фърлих ли семе за жътва плодна
в почвата млада, дето минах?
Мисъл пуснах ли там благородна?
Светло и вечно що завещах?
Как си послужих с дарът господен?
Почетох ли го с достоен труд?…
Тъжно аз гледам пътя изходен,
сърце ми свива нъравствен студ…
Безумно ази изхарчих сили,
на вятър фърлях, нахалост сях,
не пестих младий жар в мойте жили,
запас духовен лудо пилях.
В страсти метежни, в борби несвесни
що чудо чувства пръснах, слепец!
Пръсках всеместно цветя чудесни,
но красен, вечен свих ли венец?
Не цених доста мойто призванье,
ни в душа тайний пламък свещен;
аз пях, но рядко гордо съзнанье
за дълг високи сгрева ме мен.
И мойте песни тъй отлетяха…
Много ли отклик има от тях?
Случайно скудни зърна паднаха
в ровката нива, аз дето пях…
Как много пръснах — и посях малко —
от толкоз сили, младост, живот!
О син разсипник, прахосал жалко
в безумни оргий безцен имот!