Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

I

Из кръв и дим, и жалост

свободата изгря

по нашата земя;

о, не биде нахалост

голямата борба.

В гори, в поля

по вся земля

                        се носи ек:

България й свобода!

                        Така, така!

Земята ни й свободна,

свободна ще й во век.

II

Измъчений народе,

живей свободен ти,

напредвай и цъфти,

веч меча се забоде

в тиранските гърди.

В гори, в поля

по вся земля

                        се носи ек:

земята ни й свободна!

                        Така, така!

България й свободна!

Свободна ще й во век!

III

Веч лева се издигна

над нашите гори:

той пак се възцари!

Ръката ни навикна

меч остър да върти.[1]

В гори, в поля

по вся земля

                        се носи ек:

България й свободна!

                        Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

IV

Закона ще ни пази

от произвола сляп!

Веч няма силен, слаб;

веч няма между нази

ни господар, ни раб!

В гори, в поля,

по вся земля

                        се носи ек:

България й свободна!

                        Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

V

Които ни са братя

по кръв и по сърце:

тям нашите обятья!

Вам нашите проклятья,

жестоки врагове!

В гори, в поля,

по вся земля

                        се носи ек:

България й свободна!

                        Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

VI

На черната робия

да гине памятта!

И дор сме на света,

ще бъде България

свободна и една!

В гори, в поля,

по вся земля

                        се носи ек:

България й свободна!

                        Така, така!

Земята ни й свободна!

Свободна ще й во век!

 

1878

Бележки

[1] Или: тиранин да мори.

Край