Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Преслав Марков
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне от Словото

Ей нет соперниц, нет подруг.

Пушкин

За таз тайна хубавица

рекох да попея,

нимфа ли е ил девица,

да реша не смея.

 

Тя е красна, тя заслужи

света да я знае,

от вси моми, от вси ружи

по-прелестна тя е.

 

Кой я срещне, шъпне тамо:

хубава си, момне;

кой я види веднъж само,

винаги я помни.

 

Нейний поглед пуща пламен

и гори сърцето,

скромността й грей като камен

безцен на лицето.

 

Всите сърца тя вълнува

и добри, и груби,

никой ней се не любува:

трябва да я люби.

 

Като роза е засмяна

през майска вечеря.

Има снага кат Диана,

гърди кат Венера.

 

Вий напразно ще се майте,

русенски девици,

за кого са да узнайте

моите песници.

 

Не търсете; таз напета

не е между вази,

в ваший бал и соарета

нивга тя не влази.

 

В други места глухи, скрити

тя цъфти нечута,

като люляка в скалите,

що пътник не бута.

 

Аз я видях, кат се скитах

там край бреговете,

тя коя бе, не попитах

и вий не търсете.

 

Доста е да знайм, че тя е

българка и красна

и сега за таз мома е

мойта песен ясна.

Край