Иван Вазов
В русенский театър

Сцената е светла, музика гърми,

приказки и шопот, младежите пляскат

и между народа като звезди бляскат

        младите моми.

 

И тя, безпокойна, нежна и безгрижна,

гледаше лукаво с евантайл в ръце

и аз схващах мълком всяка мисъл скришна

        в нейното лице.

 

Душно и горещо. А пак нежна Сийка

с ветрилото маха, бързо маха тя,

и се питам ази тя зефира л’вика,

        или любовта?