Иван Вазов
Сонет. На ученичката А.

На ученичка А.,

която четеше постоянно

книга „Небесни светила“

Ах, какво е туй желанье,

що в сърцето ти гори?

Що ти е, отговори,

толкова наука, знанье?

 

Туй ти Северно сиянье,

тез звезди, луна, слънца

дали можат ти прида

повеч блясък, обаянье?

 

Нали и без тях си ти

пълна с дарби, красоти

и обайваш, и привличаш?

 

Съвършенство ли желайш?

Научи се да обичаш

и ти всичко ще да знайш!