Иван Вазов
Подир бурята

Ний пак се раждаме изново,

о Рино моя; що се губим?

Преставаньето да се любим

за нази е мренье готово?

Дано таз връзка, що свърза ни,

по-яка с времето да стане.

Защо ухо ни даде вяра

на таз мълва лъжлива, злобна,

що да ни спречка бе способна

и във раздор да ни докара?

 

От леността си ний страдахме,

ала сега се пак узнахме

и те намирам по-красива,

по-много вярна, обичлива.

Владей ме, но владей ме вечно

и нека в самота безпечно

ний да се любим непознати,

да бъдем тихи и благати.

 

Както малката рекичка

люшка бистра си водичка

и не се в поле разлива,

но се в храстето укрива,

така и ний блаженство наше

ще го затулим в тишината

и там то няма да се плаши

от завист, нито от злината.