Иван Вазов
Либето

Ангел не е, но не мрази

и кат ангел е без грях,

няма хубави елмази,

но то грее като тях.

 

Мома не е, но обича

по-горещо от мома.

Тя се с рози не накича,

но тя роза е сама.

 

Не ми прави клетви верни,

както навик е по нас,

вместо думи лицемерни

тя цалува ме без глас.

 

Що ми требува да дира

за песни си критик друг,

кат ги сладки тя намира

и обича техний звук?

 

Мъки тежки ако патя,

гони ли ме страшен враг,

сявга в нейните обятья

търся милост, верен ляк.

 

Ако в минути неприятни

скръб духа ми съкруши,

тя със думи благодатни

и с милувки ме теши.

 

Ако горки сълзи роня

божий гняв да укротя,

вместо пред божа икона

ней молитва си чета.

 

Бури, мълний върху мене

тряскат ли във нощний час,

то във нейните колене

крия си главата аз.