Спас Крушков
Въпрос на траектория

1

Чахтур беше прекрасна планетка. Имаше си всичко необходимо за една първокласна планета. Ама наистина всичко, то вода, то растителност, то животни, дори зелено като растенията небе и малко слънчице на стотици хиляди километри от нея. На планетата имаше и разумен живот. Просто брилянтни същества — толкова развити, че бяха изучили цялата галактика. Те обаче бяха разбрали,че са сами. Някаква извратена прищявка на Съдбата, но все пак факт — в цялата им галактика нямаше друга разумна раса. Разбира се първо бяха опознали собствената си система. Не беше нищо особено — девет планети и една малка звезда в средата. Чахтур също беше в средата — петата планета подред. Останалите не бяха населени. Или бяха целите от газове и безплътни, или им липсваше атмосфера и бяха голи като пустини, а ако имаха, то атмосферата им беше отровна като отровата на Хиперброзомустера от Бахрат една от луните на Соторп в най-близката система до тази на Чахтур.

От деветте планети още една правеше изключение. Тя беше третата планета на малкото слънчице. Нейното небе беше синьо като водата на Чахтур. Тъй като чахтурианците нямаха навика да дават имена на планетите и звездите, те просто я наричаха №3. Това обаче продължи докато не разбраха какво я населява. Жителите на тази планетка бяха огромни животни, които чахтурианците наричаха „гущери“. „Гущер“ на чахтуриански означаваше — „голямо, тъпо, студенокръвно животно, което не прави нищо друго освен да яде по-малките от него тъпи, студенокръвни животни“. След откритието №3 беше прекръстена на Гущер3.

Гръз беше един от най-известните субекти на своята планета. Той беше наблюдателят на Чахтурианската Система. Вяка планета си имаше собствен наблюдател, а всички планетни наблюдатели докладваха на Гръз. Яхве беше планетен наблюдател на Гущер3. Напоследък си имаше много проблеми. На неговата планета се беше появилa някаква генетична деформация. Появиха се животни, които не се излюпваха, а се раждаха от коремите на други животни. Когато това се утвърди като биологичен закон той поиска разрешение от Гръз да слезе до Гущер3 и да вземе един екземпляр за изследване. Главнокомандващият нямаше нищо против разбира се и му позволи.

Когато Яхве слезе на планетата, кацна на една висока планина. Под него се виждаше огромна долина с всевъзможни същества по нея, предимно гущери разбира се. Спускайки се надолу той видя едно от странните същества да бяга от подобно на него същество. Битката не беше изобщо равна. Първото същество беше по-слабо, по-бавно и бягаше некоординирано, лутайки се като ненормално и крещейки. Другото бе далеч по-респектиращо, бягаше на четири крака с ясната перспектива за бъдещо угощение, а двата огромни зъба на горната му челюст сякаш вещаеха смърт. Но изведнъж нещо се случи с първия индивид. Той спря да крещи и започна да бяга в права линия поне три пъти по-бързо от преди, след което се засили и прескочи една камара клони. Избяга още 5 метра, спря се и започна да гледа звяра зад него напълно безразлично. Почна отново да крещи, но този път виковете бяха по-скоро враждебни отколкото от страх. Чудовището отзад, като че ли това чакаше, поглед на безпристрастен палач се отправи към двукракия, засили се и скочи. При приземяването обаче жертвата се завъртя и отскочи, а краката на нападателя попаднаха в купчината с клони. Тогава земята под краката му се срути и той се озова в дълбока дупка ревейки яростно. Другият взе един клон подпрян на близкото огромно растение и го заби с невиждана от Яхве омраза в противника си. След убийството пронизващ вик разцепи пространството. Гледайки, дори чахтурианеца се превъзбуди. Изборът му беше направен. Със спокйствието на онколог открил поредния злокачествен тумор той извади фазера, нагласи го на положение което би зашеметило съществото и стреля. Победителят от предишната схватка сега бе безпомощен. Той дори не успя да види Яхве. Падна като покосен без да издаде и звук.

2

На Чахтур почваше нов ден. Гръз се събуди с ужасен махмурлук. Проклетата ракия от Седакс сякаш му беше разводнила мозъка, след това някой му беше сложил главата във фризера, но не беше изчакал достатъчно дълго да го замрази и сега бучките лед се блъскаха една в друга и всеки сблъсък допринасяше за нови пулсиращи болки из цялото му тяло. Изведнъж, нещо като че ли изсмука гръбначния му мозък. Холофонът извъня. Дори не погледна монитора, за да види кой го търси, а хвана главата си с четерте си ръце и извика със сетни сили:

— Мицо, кажи на проклетника, който ме търси толкова рано,че ако го хвана ще бъде много жалко за чахтурианците, че ще изгубят велик човек като мен, ако влеза в затвора за убийство.

МИЦО или още Мой Индивидуален Цифров Опекун бешe малък робот грижещ се за домакинстото на Гръз. Познавайки добре владетеля си, силиконовия му чип подходящо му подсказа да зададе въпроса:

— Сигурен ли сте че искате да кажа точно това на баба ви, сър?

— Не, мамка му, кажи и, че съм в командировка.

— Но аз и казвам това от два месеца, сър?

— Кажи и тогава, че няма да се върна още два месеца.

За един кратък момент всичко започна да изглежда спокойно, но скоро се чу отново звука от малката машинка. Този път Мицо обяви, че е „Господарят Яхве“. На холофона се появи изражението на наблюдателя на Гущер3 и жизнерадостно изтърси:

— Пейте и отпразнувайте новия ден Господарю Гръз. — официалната форма на чахтурианското простичко „добро утро“ изкънтя в предния мозък на Гръз.

— Вчера празнувах достатъчно Ях. Казвай какво става.

— Взех пробата от планетата, сър.

— Коя планета, бе Ях.

— Ъ-ъ-ъ… ами моята, такова…

— А-а-а да живораждащото. И ’кво?

— Ами още не знам, но мисля че е разумно.

Главата на Гръз закънтя още по-силно.

— Ооо, виж какво Ях отдавна се знаем, но нищо няма да ми стане ако ти направя нещо мнооого лошо само защото се подиграваш с мен когато съм махмурлия.

— Няма такова нещо, бе шефе. Честно ти казвам това животно е умно. Мисли логично и последователно, е може би не много логично имайки в предвид стадия му на развитие, но поне се опитва горкото. Ако знаеш като му давам храна какво е мило и как жално гледа.

— А така, а така. Хубава стана тя. Къде го държиш?

— В изследователския център.

— Добре тогава, идвам веднага.

Към обяд Гръз успешно се предвижи до центъра. На входа го чакаше Яхве и навираше малък, горящ свитък в устата си, гълташе дима му след което го изкарваше през носа си и се хилише тъпо на един уличен холофон.

— Какво правиш бе? — само това успя да изтръгне от сухото си гърло системният наблюдател.

— Хахаха… хръъ… ами, пуша хихихи.

— Ооо я стига с тия гущериански простотии. Ела да ми покажеш умния гущерианец. Сега сигурно пак ще трябва да кръщаваме на ново третата планета.

— Виж, Гръз, докато те нямаше си поиграх с нашия приятел и направих някои подобрения.

— Какво направи на най-великото чахтурианско откритие, надрусан нещастнико?!

— Нищо бе, само го пообръснах малко.

— Какво му обръсна, бе. — ледчетата в главата на Гръз се бяха превърнали в огромни айсберги и се блъскаха с оглушителен тътен.

Шеринг седя замислен окло минута сякаш се чудеше дали да се обиди на шефа си или пък си мислеше колко много цепнатини имаше по асфалта, но накрая каза гордо:

— Главата му обръснах.

— Само ли?

— Само.

— Добре дай да го видя.

Влезнаха в огромния конусовиден небостъргач и взеха един малък мобилен робот на въздушна възглавница, който за съжаление на Гръз имаше проблем със скоростната кутия и главата му скоро се превърна в огромен шейкър, а мозъкът му във фрапе. Най-накрая стигнаха до последния етаж на лабораторията където в прозрачна, плексигласова клетка стоеше най-чудното същество, което някога беше виждал. Яхве се беше постарал за външния му вид и така избръснат и измит този тип приличаше изключително много на чахтурианец. Но защо имаше толкова малко крака и ръце.

Изпаднал в няма възхита Гръз се опита да докосне животното, но естествено стената на прозрачния затвор изпълни функцията си и го отблъсна. Залитащ и опитващ се да запази равновесие на осемте си крайника той най-накрая се спря, хлъцна и изпсува на югоизточно чахтуриански диалект. След това се обърна към Яхве и измърмори:

— Какви изследвания си му направил?

— Абсолютно всякакви. Най-интересен е коефициентът му на интелигентност. Той е малко по-голям от този на трисезонен чахтурианец, но пресметливостта и агресивността му са впечатляващи.

Точно в този момент гущерианеца се залепи за стъклото с див крясък и заблъска силно зад Гръз. Той се обърна към Яхве, кимна многозначително и призна:

— А бе и ти си прав, че е малко нервничък. Нека да поседи малко тук, би трябвало да му мине.

— Аз имам друго предложение. Ще използваме събрания генетичен материал и ще го доразвием — ще развием мозъка и мускулите. Ще го върнм на Гущер3. Ще стане прекрасно. От толкова дълго време чакаме този момент — да обявим, че не сме сами. Народът ще бъде още по-изненадан когато разбере, че откритието е било под носа ни.

— Страхотно, Ях, ти си гений. Имаш генерално пълномощно от мен — Негово Величество Гръз Пети Наблюдател на Чахтурианската Система — да правиш всичко, което е необходимо, за да разпространиш славата на Чахтур.

3

На следващата сутрин катастрофата в главата на Гръз продължаваше да бушува с пълна сила. Облече се по най-бързия му възможен начин и се отправи към научната лаборатория, за да види как вървят работите с живораждащия екземпляр. Когато се срещна с Яхве си спомни една книга останала от дядо му, в която се споменаваше, че махмурлука от Седакска ракия продължава няколко седмици или поне до следващия път когато се натряскаш. Но вида на Яхве подсказваше, че сега не е време за запои. Двамата влязоха в хангара, където държаха експеримента си. Когато стигнаха до клетката му Гръз видя насъбралия се екип от хирурзи и изследователи бърникащи и забили носове в пришълеца. Заедно с Яхве седнаха в две обемисти кресла пред тях и зачакаха. Заедно изгледоха няколко мача федербал (Игра корено различаваща се от познатия на читателя вариант. Просто на Чахтур има два отбора от по 25 индивида, които използват същия брой ръчни гранати вместо топки. Правилата са прости — печели отборът, който изгърми всички играчи на противника. Най-интересното е, че в случай на изчерпване на бомбите на играчите и от двата отбора, се раздаваха гранати на зрителите. Тогава запалянковците имаха истинска възможност да подкрепят любимците си. Но както и да е…). Най-накрая всичко вече беше готово и един от учените се приближи, поклони се пред двамата висши чиновници и заяви:

— Разрешете да доложа.

Гръз го погледна с отегчение, след това изтраска една умопомрачителна, изкуствена усмивка, изключи допотопния широкоекранен телевизор с течен екран и каза:

— Казвай, душко, какво измислихте най-накрая?

— Хъм, ами значи… имаме си работа с аеробно, двуного, бързосъстаряващо се, млекопитаещо същество. Основавайки се на наблюденията на господаря Яхве нашият екземпляр е съвършено нов по вида си.

— Страхотно, невероятно! Майка му стара, бе Яхве, всички ще си глътнат езиците. Ехаа…

— Само, че ваше височество има малък проблем. Помните ли контрабандния полет на горили от Солван, който беше заловен от граничните ни стражеви изтребители близо до Гущер3.

— Но това беше толкова отдавна. Да не би да искаш да кажеш че от тях са…

— Боя се че да, ваше светейшество. Някой от бракониерите се е приземил и маймуните са се превърнали в това… хъм… нещо. Но не се притеснявайте гарантирам ви, че това няма да напусне стаята.

Гръз огледа огромния хангар, в който се намираха заедно с щъкащите навсякъде учени и доктори и лицето му се сви на топка от неудовлетворение. Лекарят схвана и веднага се поправи:

— Ъ-ъ-ъ исках да кажа нас тримата.

— А така. — Гръз и Яхве се ухилиха самодоволно.

— Но има и още нещо. Тъй като не успяхме да стимулираме достатъчно мозъчната му кора ще се наложи да го клонираме като същевремено доразвием способностите му още в ембрионален стадий. Предлагам да върнем стария екземпляр на Гущер3, тъй като до утре ще имаме началото на съвсем ново поколение.

4

Органичната машина се раздвижи. Първо погледна едната си ръка после другата, огледа се от високата кушетка, на която лежеше и се опита да стане, но не успя, видя че е вързан за леглото си. Изведнъж почувства пареща тежест в гърдите си, точно под гърлото, но постепено тя започна да се издига нагоре и когато достигна устата му той я отвори и пое първата си глътка въздух. Дробовете го заболяха ужасно и той се загърчи на кревата си, но здравите каиши го държаха да не падне. Изведнъж то видя — странно, шесторъко животно с кожа в цветовете не майски бръмбар, но със снежнобели дрехи се приближаваше към него. Новото същество се загърчи още по силно, полудяло от страх, докато огромното насекомо не положи четирипръстите си длани на челото и гърдите му. После то промълви:

— Здравей, АДАМ. Аз съм Яхве. Твоят Господар.

— Господ… — успя да каже АДАМ и припадна.

5

Първите няколко седмици преминаха в обучението на новия екземпляр в основите на чахтурианския. Беше удивително колко бързо разбираше. Скоро чужденецът беше достигнал доста примитивно, но същевременно задоволително ниво. АДАМ вече беше способен на сравнително добър, елементарен чахтуриански диалог, можеше да брои, а и се справяше прекрасно в компютърните ловни и бойни симулации. АероДихателнаАмортизираща се Машина — прекрасно име за тъй несъвършен индивид.

След първите седмици обаче бившата горила изглеждаше доста тъжна. Гледаше как чахтурианците, с които вече беше свикнал, се суетят около него на малки и големи групички, а след това всички си отиваха и той оставаше сам. В последствие той на няколко пъти се опитваше да сподели това с Яхве и когато най-накрая реши, че са се разбрали Яхве отново го приспа направи му поредната операция и изчезна. Това още повече натъжи АДАМ. Двамата бяха станали близки около обучаването на гущерианина. След пет дена, за негово щастие, той се върна. Но за негова изненада Яхве водеше със себе си най-прекрасното същество, което беше виждал някога. И то като АДАМ имаше две двойки крайници, но беше толкова по нежно и красиво. Кожата на лицето и тялото му беше толкова по-нежна от неговата. Първото нещо, което му се прииска да направи бе да го помирише. Когато обаче се опита да го направи съществото се отдръпна назад.

— Спокойно, спокойно. АДАМ това е Ева. Тя е женският представител на твоя вид. Създадох я, за да си имаш компания. Направихме я от теб… ха-ха… може би се чудиш как е възможно това. Всъщност, разбира се че се чудиш. Ами виждаш ли, последната операция, която ти направихме, взехме кръвна, костна и мозъчна проба от теб. — в този момент АДАМ, който дори за миг не сваляше очи от Ева сякаш разбра за какво му говори Яхве и докосна белега на гръдния си кош където трябваше да има ребро, но напипа само мека тъкан.

— Да точно така, трябваше да вземем едно от ребрата ти. Съжалявам че стана така, но няма да ти липсва много.

Минаха дни, те бяха заменени с месеци и точно когато Чахтур щеше да направи пълен кръг около малкото слънчице Яхве реши, че е време АДАМ и Ева да се върнат на родната си планета. Повод за това му даде малък инцидент свързан със съпругата на АДАМ, която за разлика от по-добрата си половинка си вреше носа навсякъде. Точно когато Яхве щеше да си празнува 300-годишня юбилей — един от най-важните в живота на чахтурианците, реши да вкара малко контрабандни ябълки от Гущер3, от които ставаше невероятно вино, а тази лакома крава беше успяла да излапа всичките и не само това, но беше убедила и АДАМ да яде от тях. Яхве направо полудя толкова много подкупи и подаръци отидоха за митничарите, а сега и това. Случката го накара да реши, че новите същества сами могат да се грижат за себе си и да си намират храната. Консултира се с Гръз и след като получи разрешението му ги натовари на една совалка заедно с най — необходимото и потеглиха. От куртоазия и добрите му чувства към АДАМ той тръгна с тях. Когато пристигнаха и излезнаха от кораба Яхве се обърна към АДАМ и му каза:

— Това е твоят нов дом, избери му име.

Маймуноподобното клекна, взе шепа пръст, помириса я и отрони:

— Земя.

6

Наблюдението над новозаселената планета се беше превърнало в най-любимото занимание на целия Чахтур. Всички наблюдаваха как новата раса произлезнала от АДАМ унищожи старата на предишните хора-маймуни. Сега адамовците населяваха повечето от сушата. Но огромните гущери си оставаха проблем. Хората не можеха да избият и тях. По-вероятно щеше да бъде обратното.

Имаше и друг проблем. Много чахтурианци започнаха да се заселват на Земята и да пречат на развитието на хората. Смесваха се с тях, получаваха се генни аномалии и размирици.

Тогава на Яхве и на Гръз им хрумна поредната гениална идея. Щяха да избият всички и да започнат всичко от начало. Затова отидоха до Земята и си избраха един млад и напорист момък на име Ной. Критериите им на подбор не бяха нещо особено. Просто трябваше да е настроен лошо срещу чахтурианците, за да може след това новите хора да си останат чиста раса. Ной — типично чахтурско име за прост фермер като него. Беше потомък на землянка и баща — мелез с майка чахтурианка. Единственото нещо, което го издаваше беше третата му ръка, но той я прикриваше доста добре, така че никой не знаеше за нея.

Идеална възможност за реализирането на идеята беше пристигането на Дифлутицианската комета, която се беше породила от случайният сблъсък на 28 звезди в една и съща точка. Нeщо практически невъзможно, освен ако преди това една ескадрила чахтуриански бойни пилоти не са се насвяткали до ненормалност и не са решили да пуснат целия си товар от ядрено-неутронни имплозивни бомби по едно и също време само за да видят как ще кажат заедно „БУМ“.

Та значи, планът беше когато кометата мине две парченца от нея щяха да цопнат във водите на Земята. По този начин огромни вълни щяха да залеят всичко, синьото небе щеше да стане черно и да вали за около няколкостотин години. По този гениален начин планетата щеше напълно да се прочисти от ненужните елементи. Естествено имаше и план за възобновяването на живота. През цялото време Ной и семейството му заедно с по-кротките видове животни от планетата щяха да си киснат в най-новия модел чахтурианска подводница клас ZxRW-45 или просто „Ковчег“ както й викаха чахтурианските подводничари. Названието беше изключително подходящо, имайки в предвид формата на плавателния съд — прост паралелепипед с двойка ядрени двигатели.

Обаче имаше и друг проблем — Ной не искаше да участва.

— Вие луди ли сте, бе? Как очаквате да остана безучастен към безпрецедентното изтребление на населението? Аз съм хуманист. Участвам в три движения за запазването на човешката раса в естествения й вид и в още две за обявяването на независимостта на планетата от Чахтур. Ще ви победим мръсни агресори. Ще ви…

— Я по спокойно бе, смешник. Не си ли се виждал гол пред огледалото. Да не си мислиш, че това под дясната ти мишница е брадавица. Знаем коя е била баба ти следим я от както се засели тука. — изкряка Гръз който преди две седмици отново беше пресушил съвсем самостоятелно една бъчвичка от Седакс и познатото състояние на адско главоболие се беше завърнало. А и този националист никак не му помагаше да се оправи.

— O-ле-ле ти ли ще говориш за баба ми така, торен бръмбар нещастен. Тя е била велика жена избягала е съвсем умишлено от мръсната ви планета…

— Господа, господа, моля ви. — Яхве усети, че трябва да се намеси. — стига с тези безмислени спорове. Виж какво Ной, ние така или иначе ще го направим. Въпроса е дали си с нас…

— Не! Никога! Аз по-скоро ще…

— Чакай малко сега не се ли усещаш какво ти предлагаме. Ти ще бъдеш единствения, неуспорим владетел на Земята, ще се насладиш на всичките й богатства без никой да ти се меси. Ще имаш каквото и колкото от него си поискаш без някой до оспорва. Няма измерения на съкровищата на планетата, които ще са само твои. Какво ще кажеш?

— Не знам, не знам. Не мога ли да си помисля.

— Какво ще му мислиш бе, хахо. Предлагаме ти света…

— Чакайте малко, Господарю Гръз. Мисля, че трябва да му дадем малко време.

— Добре бе, Яхве само да знаеш, че ти ще си си виновен като оплеска работата.

Яхве се обърна към Ной прегърна го приятелски през рамото и кръста и тръгнаха към дома му.

— Слушай сега. Искам да си отидеш вкъщи да поговориш с жена си да обсъдите предложението ни внимателно. Вярвам, че ще вземете правилното решение.

— Ама…

— Не, не недей. Ще се върнем след два дена, тогава ще бъде последният срок, в който ще бъдем способни да раздробим кометата. Айде, чао. А освен това, моля те, извини шефа ми за ония неща за баба ти, сигурен съм, че не искаше да те обиди нито пък нея, лека й пръст.

— Ама тя е жива.

— Както и да е. До скоро.

Яхве и Гръз бързо изтопуркаха обратно в совалката си, която се издигна бавно и излетя мълниеносно оставяйки Ной на раздвоените му чувства.

7

— Ама… — Ной залегна бързо, за да пропусне прелитащата саксия над главата му.

— Няма „ама“, простак с простака ти. Приемаш. — жена му изкрещя отново по него и хвърли последното си цвете, което се разби с трясък вляво от главата на съпруга.

— Айде, стига бе, не трябва да се оставяме на тия земни октоподи.

— Ще се оставиш и ще спасиш децата и мен. — след което застрашително се насочи към чиниите.

— Ами всичките ми приятели.

— Мръсни пияници, като теб. Виж какво ако се откажеш отивам при майка си заедно с децата и няма да ти проговоря докато съм жива, което явно няма да е за много дълго. Хубаво си помисли, а сега ми се махай от главата.

— А бе ходи където щеш, не ми пука. — Ной махна ядосано с ръка и си тръгна.

Минаха пет минути

— Добре, ма, добре. Ще го направя. Сега доволна ли си.

— Знаеш колко те обичам, миличък. Що ги правиш тия неща само да ме ядосваш. — прегърна го и го цунка и по двете бузки.

— Да, бе, да и аз те обичам. Айде сега отиваме с Аарон да ловим риба.

— Риба, каква риба, бе, ти ненормален ли си. Пак ще ходите да се наливате. Искам те вкъщи до седем, че водния канал към нивата пак е прелял и трябва да го оправиш

— ОК. Чао.

Аарон (най-добрият приятел на Ной) обаче го нямаше вкъщи. Това остави Ной на мислите му. Вече се беше примирил. Не че му беше лесно, но в крайна сметка кое беше по важно, семейството му или всички останали. Преди два часа щеше да се замисли, но не и сега. Тъй като нямаше какво да прави, а и не обичаше да пие сам реши да се прибере. Щеше да спечели още точки пред жена си и току виж довечера станало чудо. Завръщането му наистина имаше наистина благодатен ефект върху брака му. Но въпреки това не можа да заспи цяла нощ. На другата сутрин когато стана съмнението му беше още по-голямо, но вярата в семейството му го напътстваше и затова веднага оседла коня си и тръгна за да съобщи новината на големите си синове. След като и те приеха радушно новината, че ще бъдат единствените оцелели на земята, в душата на Ной се възцариха спокойствие и мир.

Така на следващата сутрин той се приготви за следващата си среща с Гръз и Яхве. Отиде на уговореното място и зачака. Точно след една минута след неговото пристигане дойде и совалката.

Двамата чахтуриански вожда се стовариха с гръм и трясък от антигравитационния асансьор и бързо се приближиха към Ной. Когато наближиха той забеляза, че Гръз пак се държи за главата. Като видя как го гледа землянина, Системния наблюдател измънка:

— Какво, бе, не си ли виждал махмурлия-човек?

— Ооо виждал съм. Ама тебе трезвен не съм те виждал, а на всичкото отгоре изглеждаш сякаш някой те е дъвкал около два часа, след което е усетил спиртовия вкус и те е изплюл.

— Ей, че ти си бил много остроумен, бе. Айде казвай сега какво реши?

— Готово. Ще го направя.

— Супер. Ей, Нойчо, никога не съм се съмнявал в теб… — изпищя Гръз като погледна Яхве, който през цялото това време седеше угрижен и не продумваше, докато Ной не каза:

— Добре де, аз кога да се приготвя?

Яхве се приближи към него, прегърна го и започна да му обяснява:

— Трябва да започнеш веднага. Подводницата ще те чака на ей онзи връх там — Яхве посочи най-високият от близките хълмове — ще натовариш всички там. Ние веднага започваме да товарим животните. Когато всичко започне гледай да си вътре, защото бордовият компютър ще се включи сам и ще затвори подводницата.

— ОК. А кога ще свърши всичко.

— 50–60 години някъде там не се притеснявай ни ще бъдем с теб през цялото време…

— Чрез холофоните, разбира се — добави Гръз, който духаше замислено едно глухарче през това време.

— Е да те ще са необходими.

— Добре. Е значи, довиждане до 50–60 години.

— Чао, готин! Обичаме те. — изкряка Гръз и тръгна към совалката.

— Може ли да се обърка нещо. — попита Ной, когато останаха насаме с Яхве.

— Не, невъзможно. Успех.

— Благодаря.

8

Яхве седеше с кисела физиономия в бойния кораб и наблюдаваше кометата на екраните.

— Мога ли да попитам какво ви има, господарю? — попита бордовият компютър.

— Имам кофти предчувствие.

Компютърът замлъкна докато анализира казаното. Никога не беше разбирал чувствата на живите, още по-малко пък предчувствията. Затова чипът му подсказа да зареже душевния проблем на Яхве и заяви:

— Край на възможността за безопасен взрив след 12 минути.

— Добре приготви ракетите.

В този момент в командната зала влетя Гръз и изкрещя:

— Хайде, Яхве идвай. Почва мачът.

— Кой мач? — Яхве не беше фен на федербала и се направи на разсеян, въпреки че видя, че Гръз си носеше любимата граната с него.

— Как кой, бе, Финала. Най-важният през цялата година.

— Съжалявам, но имам по важна работа.

— Ааааа, Потопа, вярно. Няма нищо…

— 11 минути до безопасен взрив. — компютърът реши, че трябва да се намеси в разговора.

— Само го накарай да млъкне.

— Не мога.

— Как така да не можеш.

— Това е вашият кораб следователно изпълнява само вашите преки заповеди.

— Вярно, бе. Компютър, от сега нататък ще изпълняваш всичко, което ти нареди Яхве.

— ОК, шефе, ник’ви проблеми. Какво ще заповядате господарю Яхве?

В този момент обаче започна мачът и Гръз изпищя:

— Всички млък.

— Съжалявам, но не мога да изпълня тази заповед. — заяви компютъра.

— Защо, бе, мамка ти?

— Защото получавам заповеди само от господаря Яхве.

— Яхве заповядай му да…

— 10 минути до възможност за безопасен взрив.

— Млъквай, млъквай твойта верица. Ще ти извадя чиповете и платките и ще ги строша пред камерите ти.

— Редовният ви коефициент на интелигентност и самозащитните ви инстинкти автоматично изключват подобна възможност. След едно такова нелогично действие всички биха прекратили да функционират.

— Айде стига бе…

Тогава Яхве трябваше да се включи.

— Тишина, ето я и кометата.

На третата планета Ной също видя как от слънцето се отрони второ светещо кълбо и побърза да се прибере в подводницата, докато то се уголемяваше в небето.

На флагманския кораб на наблюдателя на чахтурианската система се развихряше истинска война.

— 3 минути до безопасен за планетата взрив.

— Моля те Яхве кажи му да млъкне.

— Това е автоматично програмирана и необходима прецизна функция на компютъра и той трябва да я изпълнява. — заяви Яхве

— Виждаш ли бе. — заяви компютъра.

— Яхве, това е неподчинение. Ще докладвам.

— Прави каквото искаш. Сега имам работа.

— Как се осмеляваш да ми противоречиш. Уволнен си.

— Не, не съм. — и като се завъртя му плясна такъв удар, че Гръз се завъртя в безтегловно салто мортале и се строполи по гръб. — Омръзна ми да изпълнявам заповедите на пиянстващ малоумник като теб.

От удара, а и от предишните му пиянски изстъпления, главата на Гръз набъбна като гъба. Той стана все още с гранатата в ръка и издебна отзад Яхве, който беше пуснал вече първия неутронен залп по кометата. Системният наблюдател не успя обаче да го удари защото компютърът пусна защитно поле около Яхве, и Гръз пак падна на пода. При падането изпусна граната, която в красива траектория попадна точно върху компютъра или поне върху по-голямата част от него, активира се и се взриви. Интересно, но точно в този момент главата сякаш спря да го боли.

Платките изгърмяха моментално, Гръз беше изпепелен в следващата секунда, а Яхве стотна по късно. Последва огромна експлозия, която се сля с ледените пламъци на разчупващата се комета. Два огромни къса полетяха към Земята, за да изпълнят плана на чахтурианците. Взривът в кораба обаче промени коренно нещата.

9

Чахтур тъкмо се събуждаше когато всички видяха как малкото слънчице вече не е никак малко, дори напротив, то беше станало поне четири пъти по-голямо и сякаш продължаваше да расте. Понеже всичко беше предварително изчислено и въведено в базата данни на защитните системи на планетата никой не успя да реагира на време.

Нарушената траектория на кометата я насочи право към южното полукълбо на планетата и скоро то беше просто купчина от милиони астероиди и облак прахоляк. Останалата част от планетата беше разделена на две големи парчета, които бяха запокитени в небитието. Тогава обаче сякаш на малкото слънчице му стана мъчно за бившата перла в системата или пък просто прояви по странен начин съболезнованията си към милиардите загинали чахтурианци. То протегна гравитационната си лапичка и закачи двата остатъка от Чахтур на самия край на системата, но сякаш за да напомня за уникалността на планетата ги завъртя във възможно най-кривата траектория около себе си.

На Земята нещата се развиха доста по-спокойно. Двете парчета удариха огромните океани, надигнаха километричните вълни и издавиха всичко живо. След 150 години когато всичко се успокои и тялото на Ной отдавна се беше превърнало в нищо, подводницата се закачи на върха на една планина и внуците му заедно с децата си трябваше да излезнат на чист въздух. Те дадоха началото на новата чиста човешка раса, която продължава да съществува и сега някъде в галактиката. Те отдавна бяха забравили великите чахтурианци, но помнеха приказките на дядо си за летящите същества и добрия господар Яхве, който ги спасил от Потопа.

ЕПИЛОГ

Може би се чудите какво се случи с малката система в края на галактиката.

Е, искуствено създадената раса от чахтурианците продължава допотопното си съществуване на Земята. Колкото до Чахтур — на нейното място останаха само милионите астероиди. А когато потомците на Ной започнаха да виждат по-далече от носовете си го нарекоха Астероиден пояс. Но както казахме две парченца останаха на края на Слънчевата система. Когато започнаха да виждат и до там едно сравнително умно за човек същество им измисли поредните смешни имена, а други подобни на него измислиха хиляди теории как парченцата са стигнали до там. Но нито една не беше правилна.