Николай Лилиев
Все тоя глас трепти…

Все тоя глас трепти, не спира

да буди в мрака спещи бездни,

звучи като далечна лира

и като лунен блясък чезне.

 

От земните гърди железни,

като въздишка на всемира,

прицелва небесата звездни

и там пристанище намира.

 

Той моята душа прониза,

с безумен пламък озари я,

и ето призрачен възлиза,

 

и ето бледен дим се вие

и сплита думи, скръбна низа.

Noli me tangere, Maria!