Николай Лилиев
Те отминават с песни безродната ни стряха…

ТЕ отминават с песни безродната ни стряха

и ние двама с тебе оставаме сами.

Напусто към звездите душата се стреми:

безгрешния ни полет съмненията спряха.

 

Те отминават; с песни и с радост безметежна

ще срещнат всяка болка, ще срещнат всеки грях:

тях слънцето ги чака и пролетта безбрежна,

и смелата надежда, че вечността е с тях.

 

Те отминават с песни. Заключени навеки

в безплодната си мъка, без вяра, без лъчи,

напусто ще се чупят пред нашите очи

в почуда лъкатушки — небесните пътеки.

 

И прелез към живота не ще намерим ние,

сред вечерните сенки, сред вечерния здрач,

ще чуе ли небето безшумния ни плач

и свойта вечна хубост дали ще ни разкрие?