Николай Лилиев
Мечтите зъзнат в наший път…

Мечтите зъзнат в наший път,

и вятърът пищи: пощада!

Незнайни сили ни влекат,

а зимна нощ безшумно пада.

 

И под заспали небеса

помръква вярата ни плаха,

пред нас се люшкат дървеса

и тъмни сенки скръбно махат.

 

Вървим безгласни, не зовем,

а ням въпрос на устни гасне:

дали към белий Витлеем

извеждат пътища неясни?

 

Дали в незнайни далнини

ще стигнем свойта родна стряха?

Пред нас се спущат тъмнини,

и тъмни сенки скръбно махат.