Николай Лилиев
Измамний пламък на скръбта ме води…

ИЗМАМНИЙ пламък на скръбта ме води,

през тайните на замечтани броди,

към нови, непознати небосводи,

где слънцето с просторите говори.

 

Стрели пронизват кръстом далнините,

разкъсан чад сред въздуха трепери

и всеки лъч се лута да намери

покой в спокойний ромон на вълните.

 

Ще мога ли в часът, когато чезне

вечерната печал и бог люлее

на вечността желанията звездни,

последната си песен да изпея?