Христо Фотев
Другарят от завода

Другарю,

        днес

                родината

        зове!

 

Заводът чака

                твоите

        ръце!

 

С какво ще бъдеш

ти полезен

        на страната,

която бъдещето светло

                ти чертае?

 

Другарю, знай:

какъвто и да станеш ти,

                в завода

                над машините

 

стругар,

        леяр,

                ковач,

                        монтьор,

 

където, вярвай, и да си

        — във град,

                в село —

 

ти

        знай

                едно,

еднакво, друже, ще пламтиш

и пожелаеш ли —

        ще станеш

и ударник

        и майстор,

                и герой.

 

И тук,

        и там —

навсякъде ще си полезен

и твоето сърце

        ще да тупти

 

и ти не ще,

        не ще се спреш

и в новия, гигантския строеж

ти всичко,

                всичко

                ще дадеш!

 

И ако в трудности и скръб

сведеш глава

                и замълчиш —

поломен в тежката борба,

другарю,

                ти спомни

        тогаз

те за кого по бесилки и

        в горите мряха

и за кого

        строим

        сега?

 

И как народът претворява

на дело

тяхната мечта.

 

И в огъня запламти отново

и разлюлей

        тогаз завода

ти, друже,

                с верните ръце.

 

И твойто

        огнено

                сърце

ти знай

        ще бие

със сърцето

        верно

                на народа.

 

IV кл. Заводско у-ще — Бургас