Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мирослава Фъндъкова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Отново — капитане — в океана

при моите другари отведи ме.

Да бъда с вас в часа на урагана

„Мария“ — или друго нежно име.

 

Във въздуха е той — водата бяла,

но никой не го вижда как се ражда.

На тялото си строшната спирала

секунда по секунда как изгражда.

 

Как се изгражда с някаква дълбока

въздишка под съзвездия зелени

от гланца на Окото си — до скока

връз някои бермуди ужасени.

 

Как ще смилиме, ние, бедни хора,

булдозера на злата му стихия?

Ах, той не знае, че се казва „Флора“,

дори не отговаря на „Мария“.

 

Той разрушава. Грабва той. Помита.

Атлантика превръща в бяла пара.

За Никого — и Никога — не пита.

Пред нищо на света не отговаря.

 

Но въпреки това — във океана

отново, капитане, отведи ме.

Да бъда с вас в часа на урагана

„Мария“ — или друго скъпо име.

Край