Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мирослава Фъндъкова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Без сънища и биография, щастливият

не предизвиква завистта ми!

Радва ме

щастливо осененият с прекрасното

доверие — със любовта на вещите!

О, гардероби и легла в усмивката

на нощите без сънища и викове!

Без бялото, студено пълнолуние

на луминала…О, сервизи сребърни —

тъй кротки във ръцете на щастливия!

(Самоубийствено чупливи в моите…)

Щастливи и покорни автомобили…

Щастливият не предизвиква себе си!

Върви той с часовете си по улици

и булеварди, както със момичета.

Щастливи телефони, вие вкусове

гласа му със перверзно удоволствие!

И без да иска, той възбужда странното

покорство на живота… и животът му

прилича на екскурзия до Атина…

(Аз може би греша — но не до толкова,

че да прекъсна.) И накрая — винаги

жената на щастливия е хубава!

 

Декоративно-рубенсова… Щастие!

Благодаря ти, щастие, за твоята

жестока съпротива… Невъзможно си!

Каквото да направя, ти си винаги

почти…зад милиметъра, секундата…

Там някъде зад думите, зад дните ми

и нощите ми… Как сияй животът ми

през гарите, летищата, квартирите…

Не мога да си го представя иначе!

В средата на живота си, аз, смешният,

съм между свойто щастие

и себе си!

 

За себе си скърбя — за щастливия!

Щастливи ли сте вий без мен наистина?

Край