Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Набиране
Мирослава Фъндъкова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

В чест на художника Винсент Ван Гог

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад — наречен Арл —

и живял!

Разказват — пиел и абсент!

— Здравейте, господин

Винсент!

Но стига! Вий сте много блед!

— Как стига? Много съм зает!

Рисувам този слънчоглед!

Ах, той е точния портрет

на слънцето… Какъв пожар

е слънчевата юлска жар!

Подобен на жътвар — със плащ

захвърлен, с мозък треперещ —

рисува той… Какъв абсент!

— Здравейте, господин Винсент!

Но вий сте трескав! Много слаб…

— Как трескав? Аз рисувам хляб!

Ах, хляб от кръв и смях, и сол…

А вас… ви виждам с ореол

на ангел… Страшния мистрал

люлее пламналия Арл!

Най-после полудял — със стон

ридай той в пустия си дом —

рисува той — и пий абсент!

— За бога, господин Винсент!

Но стига! Вий сте страшно блед!

— Мълчете! Много съм зает!

Рисувам! Искам… Този път

съм виолетов… Син…

Не!… Жълт!

Но смъртно жълт… Какъв покой! —

Рисува той! Рисува той —

холандеца Винсент Ван Гог…

Портрета на самия Бог!

 

Накрая, от шега обзет,

изрече той: Автопортрет!

Край