Николай Хрелков
Лувър

Кошмарите ли на Париж те дебнат —

или те дебне лекостъпно тя?…

Пази се ти със своя светъл жребий —

и огнен блян и бляскава мечта!

 

Ти в дни самотни идвай тук при мене —

и аз на тебе само ще предам:

на Леонардо дивните видения —

и мрачната на Гоя Свобода.

 

Ще ти предам и любовта ти дивна;

и цветния, стенещ ужас на ван Гог —

и устрема с развяваната грива;

и низостта със гнусното танго!

 

Когато във закана се разплиска

небето буреносно на Рембранд —

от рамките си те ще литнат с писък

към стария свят във твойта сетня бран…

 

Ще припомниш в своя път нагорен;

полята на Прованс, парижкия рев;

и мрака, и звездите, и позора,

де вярата ги в пурпур разгоре.