Яна Язова
Кошмар

Аз зъзна и лазят ме ледени тръпки.

Извиках — и никакъв звук!

Не дебне ли някой? — Страхливите стъпки

Безшумно отекват се тук.

 

Огризани пръсти в коси ми се вплитат.

Кой… кой е за мен? Глава се сковала, гърди не туптят.

Тамянени пари ме цяла облитат —

и устни сковани уста ще допрат!…

 

Аз гасна… Нощ непрогледна ли вече настана?

Извиках… и тежи ми клепки се вдигат от сън.

Лениво там някъде бие камбана —

опява ли някого нейният звън?