Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Кажете днес, о вий, културни рожби,

у нас нима изкуство не цъфти,

редят се, вижте, вече ред изложби

и столицата празнично блести.

 

И в тия страшни и сезонни киши

по будки, хо кьошета, като гмеж

за зрелища, концерти — вред афиши,

па даже и за скука, ако щеш.

 

А вечер по локалите оркестри

и за изкуство спорове бецброй,

па даже и туденти без семестри

и разни други от месо и лой.

 

Били маниаци, или пък поети,

но всички имат сериозен лик.

А между тях като зарница свети

Добринов В., известния критик.

 

Във вестник „Воля“, който писа даже

за себе си — но тайнствено, с псевдоним —

и иска Христодоров да помаже —

един „писател“ глупав и хрисим.

 

И разни, все любимци на Лаура,

били до вчера репортьорска смет,

запретнали се да творят култура

и да печелят име в тоя свет.

 

Завидна е съдбата на Жътвара,

но вий от жътва нямате хабер —

за всеки не е, драги, таз попара,

че повече сте прости от пипер.

 

Списания, театри и афиши,

концерти, па дори каквото щеш,

навсякъде една воня мирише,

навсякъде един и същи леш…

Край