Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рицарски замък (5)
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Зад пустинните полета и далечните гори,

дето месеца не грее и зората не зори —

 

в тишината на скалите, надалеко от света —

гине светлата мадона в безотрадна самота.

 

А разсеял бих тъмите, превъзмогнал бих и страх,

и понесъл бих се гордо над суетности и прах,

 

и заключения замък бих посегнал да руша,

за да любя и лаская тази трепетна душа.

 

Но страхувам се, че моя тя ще бъде само ден,

а на втория — от нея аз ще бъда уморен.

 

А желал бих да я любя, вечно да я любя аз,

превъзмогнал в любовта си катадневности и мраз.

2

Аз ида бледен, тих и морен — дете на тъмните пустини,

и търся светлата родина на волен отдих и сълзи;

аз търся цветните килими на твойте губери-градини

и хладна сянка под листата на твойте къдрави лози.

 

Аз ида бледен, тих и морен и търся шемет и забрава,

за да убия — лековерен — греха на всяка суета;

аз ида кротко да почина под твойта пролетна дъбрава,

аз ида тебе да целуна, о моя горда красота.

 

И пак до тебе коленичил — дете на делничните битви —

кат съща майка милостива прегръдки топли разтвори:

жадувам галения шепот на твойте вечерни молитви,

жадувам грейналия трепет на твойте румени зари.

3

Помогни ми да преплувам непреплувани морета

и да видя чудесата на неведоми страни;

дай ми слънце, за да сгрея помразените полета

дай ми пролетното слънце на безоблачните дни!

 

Дай ми пясъчния вихър на пустинята безкрайна

и бленуваните ласки на бленувана душа;

дай ми вярата на бога и великата му тайна,

да не мога обезверен, да не мога да греша.

 

И до мене приютена, приласкай ме, като майка! —

Търся топлото дихане на откъснати цветя;

търся грейнали простори и окрилата на чайка,

за да мога, като нея, над морета да летя.

 

А когато притъмнеят безпределните простори

и потърся обездомен аз родина и покров,

отвори ми ти вратата на широките си двори

и налей ми от виното на великата любов.

 

Помогни ми да преплувам непреплувани морета

и да видя чудесата на неведоми страни;

дай ми слънце, за да сгрея помразените полета,

дай ми пролетното слънце на безоблачните дни!

4

Усещам те, когато нощта молитви шепне,

усещам те в тъгата на всякоя сълза

и сутрин те усещам, когато лист потрепне

и глухо се откъсне от бялата бреза.

5

Усещам те навсъде — велика и безкрайна, —

ти пееш и танцуваш под лунните лъчи.

За другите си бездна, за другите си тайна,

а моят дух те знае — и люби, и мълчи…

 

Аз имам нерадост и скърби неверни,

и черната жажда на пясъчна степ;

аз имам отрова от горести черни

и топли молитви и песни вечерни,

които говорят за теб.

 

Ти имаш морета и вихъри бурни,

и звучната радост на пролетен ден;

ти имаш напивка във сребърни урни

и светли олтари, и утра лазурни,

които говорят за мен.

 

Аз имам далечни безводни пустини

и черната жажда на пясъчна степ;

аз имам студени и мъртви градини,

и снежни полета, и пусти долини,

които говорят за теб.

 

Ти имаш дълбоки ласкателни взори

и звучната радост на пролетен ден;

ти имаш широки и светли простори,

и пролетно слънце, и мраморни двори,

които говорят за мен.

7

След всяка скръб, след всяко тържество,

след всеки шум на делничните битви

аз ида пак при тебе със молитви,

че ти си дъх от мойто божество.

 

И винаги по тебе замечтан,

усещам аз отново, че живея —

и странствувам, издигам се и пея —

и моята любов е океан.

8

Полъхна цветен мирис на вечер ведролика,

помръкна морно слънце над сънни лесове

и вечерник засвири в крайбрежната тръстика,

развеял цветни билки и златни класове.

Часът на късна доба спокойно зацарува,

напада лунно злато над суша и вода.

Заспалата мадона през мене засънува,

заспалата мадона през мене зарида…

Край