Това е може би едно от най-добрите произведения на Хайнлайн. По-добре написано от „Пътя на славата“ и може би една идея по-хубаво от „Звездните рейнджъри“. Чете се на един дъх.
Освен, че е хубава книга, героите, описани вътре са от почти несъществуващия за съжаление вид на едновременно честни, откровенни и смели хора, знаещи какво правят и как да поемат отговорност за действията си — нещо, толкова дефицитно в реалния свят за съжаление.
Вярно, превода на моменти показва липса на знания, но какво толкова :)
Димитър Пеев ([email protected])
Малко Идеалистично, не мослиш ли?
Идеалистично — да, но това е типично за Хайнлайн. Човекът си има своите представи за обществото, човека и съотношението индивидуализъм/колективизъм — и ги слага под една или друга форма във всяка от книгите си. В известен смисъл някои от неговите прогнози за обществените проблеми се случват сега, макар и разбира се доста поизкривени, защото реалното развитие на обществото много трудно може да се прогнозира, заради многото фактори и взаимодействия.
Която и фантастична книга да вземеш — във всяка има под някаква форма наивност и идеализъм, даже и да е на Лем — автор, който се опитва да гледа по-реалистично на бъдещето. Та, въпроса за мен е по-скоро книгат да ми хареса като четиво, а реалистичността я оставям за живота :)
Всичко, което казваш е истина, но елементът реалност не трябва да се пренебрегва. В края на краищата книгите се пишат за хората, за да получат последните нещо повече от сценария на третокласна холивутска продукция. Ако не някаква житейска мъдрост, то поне малко реализъм не вредят, за да се вживее читателят. Лично аз не смятам, че това е най-доброто на Хайнлайн, но харесвам автора и му прощавам тази книга, като имам предвид, че от онзи период има автори, писали много по идеалистично. 60-те е периода на хуманизма и в тази светлина книгата е простичко средство за популяризиране на мира и пр.
ох и мене много ме накефи като я прочетох за първи път (преди повече от 20г.). много неща са успешно казани в нея. много ми хареса как постепенно се разбира, че лошите всъщност не са толкова лоши и че си имат съвсем основателни причини за поведението си.
Достави ми удоволствие да прочета това.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.