Пейо Яворов
Теменуги

        Вас слънце ви не вижда — лъх,

        зефирен лъх ви не допира;

        сред тръни, скромни и без дъх,

        дори пчела ви не намира —

        печални бледни теменуги.

 

Печални, чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!… Така,

в надежда тихо безнадеждни,

вий мрете — болни теменуги.

 

        Вий мрете — в храсти и бодил

        от първи ден чела навели…

        Желания в живот немил,

        мечти неволни и несмели —

        вий чезнете едни след други.

 

О бледни, болни теменуги!