Кирил Христов
Великата скръб

Все същия и в охолност, и в нужди,

Аз не еднаж безпаметно ридах.

А днес — днес мойте скърби ми са чужди

И нямам вече сълзи аз за тях.

 

Днес мойте скърби ми са непознати,

Затварям им аз своята врата.

На родний край Бог скръб велика прати —

И място във душа ми не оста.