Ръдиард Киплинг
Песента на мъртвите

Чуйте: говори Смъртта! Пеят мъртвите своята песен —

там, на Север — заспали в снега, с дух към

                                        Полюса все тъй понесен.

Мъртвите пеят от Юг — в огнен пек, сред

                                                прогнили копита,

гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита.

Пеят от Изток — в леса с гнилодишащи смрадни каверни,

гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни.

Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши,

гдето в стана им, сит от лешта, росомахът

                                                гробовете души.

                        Чуйте: говори Смъртта!

I

Със мечти по детски чисти, сред задушния град,

ний жадувахме простори, хоризонти непознати.

През Мълва, Прозрение, Сила, Жад за власт и за ред

властен Дух (не дух човешки) ни изведе напред.

Както млад лос — както млад бик — се откъсва — сами,

с детска вяра ний поехме към далечни земи.

Сетне къшей — сетна глътка — сетен въглен в жарта —

с детска вяра ний заспахме пред зова на Смъртта —

Върху жив риф — на недраг бряг — върху спечен пампас,

за да тръгнат след кръвта ни синовете след нас.

След кръвта ни! След кръвта ни! Коренът е полят-

и плодът напира вече в напъпилия цвят.

След кръвта ни! Тя ви чака при последния гроб,

за да чуе ек и тътен от човешки потоп.

След кръвта ни! След кръвта ни! Семе е всяка кост!

Костите ни вред по пътя са към вашите мост!

 

        Когато Дрейк стъпи на Хорн^[1]

        и Англия в мощ възсия,

        в морета без флаг, в земи без маяк

        роди се нашият Дом^[2]

        (И Англия в мощ възсия!)

        И вечно открит ще е той —

        в ден ярък и в черна нощ,

        щом боцмана стар залага на зар

        живота си в мир и бой

        (В ден ярък и в черна нощ)

 

        И той ще пребъдва така

        но нине до веки веков,

        щом юнгата млад за бряг непознат

        щастлив посреща смъртта

        (От нине до веки веков!)

II

С наситена стръв, но жадно за кръв,

морето ни дава знак —

и няма вълна, не мила трупа

на някой наш моряк;

Най-смелите спят с погълната плът

в акулския жертвен храм…

Щом с кръв се купува господството-

платили сме с кръв — до грам!

Чернее сега при прилив брега

от мачти или гребла;

Белее сега след отлив брега

от кости или тела.

Белее брега, осеян с тела

от Темза до Порт Непал-

Щом с кръв се купува господството,

Щом с кръв се купува господството,

платили сме своя дял!

Но свойто море да храним добре

е дълг и съдба за нас —

тъй както преди — в „Сърната“^[3] на Дрейк;

с последния глух талаз —

понесъл греди, тела и звезди

към врящата Адска глъб…

Щом с кръв се купува господството,

Щом с кръв се купува господството,

Щом с кръв се купува господството,

престолът бе твърде скъп!