Ани Монева
Такъв те разпознах

Такава грешна ме хареса,

забързана и малко тъжна.

Измисли ме — да съм чудесна.

Погали ме — да не замръзна.

 

Такава мълчалива ме хареса

и пусна ме във твоя сън.

В косите ми звезди заплете,

облече ме в камбанен звън.

 

Такава бледа ме хареса,

сред моя, есенния листопад,

в очакване на зимната завеса,

прибрала пролетния цвят.

 

Такава далечна ме хареса,

с изплакани от чакане очи,

в сърцето си вини понесла.

Целуна ме и каза — Замълчи!

 

Такъв нечакан аз те разпознах,

в сърцето ти със малка рана.

Докоснах я със трепет плах.

Плени ме. И поисках да остана.