Силвия Кръстева
Разпилени

Разпилени вихрени спомени,

Изгорели стари икони

От безбожие и жестокост погубени

Захвърлени в светове от канони.

 

Разпилени лица недочакали

Погледи раздиращи мрака,

Светкавици не изплакали,

Сълза за дъжд и разплата.

 

Разпилени думи от истини,

В парчета самота са обвити,

Заглушили поредните стихове,

Зная, че бяхме…убити.

 

Убити от кръвожадните помисли,

От натури света омерзили,

От забързани фалшиви скорости,

Облечени в злостни подбуди.

 

Разпилей ме сега след затишие,

Нарисувай ме с дъх и ухание,

Утеши ме…изтрий ме предишната

Умъртвена бях…от състрадание.