Диана Енчева
Бисерно страдание

А перлите приличат на сълзи.

Дали, защото в болка са родени?

По морско дъно мидата пълзи,

но може да научи тебе, мене

 

как в живота злото да надраснем,

над тежка мъка да се извисим,

сами да станем бисери прекрасни,

когато с обич всяко зло простим.

 

От песъчинка страдащата мида

усеща остра болка във плътта,

а после болката в седеф зазида

и ражда бисерната красота,

 

с достоен за страданието блясък.

Съдбите на света — безброй вселени

от болки във зрънцата пясък —

потъват, никому несподелени.

 

Сълзите ни са капките страдание,

пречистено в душата — бисер бял.

Напомнят тихо мъдрото послание —

„Да си страдал, значи си живял!“