Джордж Байрон
Умирающий гладиатор (Откъс от Четвърта песен на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Ликува буйний Рим. Тържествено гърми

от блясъци и вик арената широка.

А той? Прободен, клет, със раната дълбока

се влачи във кръвта, която се дими…

Напразно мътен взор за помощ той стреми:

надменний господар, ласкателят сенатор

венчават с похвала победата, срамът.

Що значи за сганта падналий гладиатор?

Един презрян актьор, освиркан от светът!

Тече, тече кръвта, минутите последни

настоят. Изведнъж приятен лъч блесна

в душата му: съзря през мислите си бледни

свещената земя, де волен се роди,

де Дунавът шуми с дълбоки си води;

той види челядта, отдавна що остави,

и майка си горка, и татка си болнави,

кои го чакат там с протегнати ръце,

за да им донесе от боя скъпи плечки;

и чу, че го зоват децата му и двечки…

Напразно: беден роб, със кърваво лице

той падна като звяр, тълпата да забави,

която в същий миг бездушно го забрави.

И той за сетен път отчаяно шепти:

„Прости, развратний Рим! Отечество, прости!“

 

1818

Край